Въведение

Религиозното чувство у всеки е живо в една или друга степен. Заложено е у човека да се стреми към висша сила, към нещо което е по-голямо от него, към Бог. Също така е заложено в него да се покланя, да благоговее, да боготвори.

Всеки по свой начин търси Бога, всеки си има свой обект на поклонение. В търсене на истината логичен е въпроса, в коя религия е пълната истина, и кой Бог е истинския Бог?

Днес, по света, има стотици и хиляди религиозни системи, и всяка от тях вярва, че е истинската. Когато разговарям с друговерци или атеисти и ги убеждавам да приемат Христос, те често ме питат: “Откъде си сигурен, че твоя Бог е истинския, това твърдят и мюсолманите и будистите?”, аз им отговарям: “Не може да има повече от един Бог във вселената, повече от един Творец, повече от един Спасител”, и това, вярвам е Бога на Библията, Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Богът на Мойсей и Илия, Отецът на Господ Исус Христос, нашия личен заветен Бог.

Колко силни са думите на ап. Павел, който казва:

Той не спори а заявява, той не оборва а декларира.

Съжалявам, ако нечии чувства са наранени, но не може да има две мнения по въпроса, не може да бъде по друг начин. Съществуването на Бога не се доказва, то просто е факт, и ние не можем да убедим хората да повярват, но те или ще приемат или отхвълят Истинния Бог, и от това ще се определи тяхната временна и вечна участ.

Но как да си обясним Бог, Кой е Той, какво представлява, какви са неговите свойства? В отговорите на тези въпроси мнозина се обезсърчават, и предвкусвайки неговата необятност и всемогъщество, или започват да считат себе си за недостойни за Него, или му обръщат гръб завинаги.

Да, наистина Бог е необятен, но той е познаваем, Да, на небето е, но може да бъде близо до нас, Да, мрази греха у хората, но е любящ и снизходителен към грешниците. Във този двустранен процес Той е инициатора. Още от Райската градина, след грехопадението търси човека и го вика по име: Адаме, къде си, Иване, къде си?

През цялата човешка история, Той се е откривал прогресивно, като отначало е бил почти непознат, Мойсей попита, “Кой си ти Господи”. Откривал се е на отделни личности, след това избра да се открие на цял един народ – Израелския, а в Новозаветно време се открива в пълнота чрез Своя Единороден син Исус Христос. Така, днес, Той е достъпен за всеки човек. Всеки може да се покае и получи прошка от Него, да дойде при Неговите нозе и да се завърне при Пастиря и Епископа на своята душа.

В търсенето на спасително знание за Бога имаме средства, които Той самия ни е дал. Това са: Библията, просветителното влияние на Светия Дух, писанията на Ранните християнски писатели, трудовете на съвременните богослови. Със всичките тези източници всеки един от нас е без извинение.

От всички учения за Бога, тук бих коментирал учението за Бог като баща. Той е баща на всички хора по лицето на земята, защото е техен Създател. Но в по-тесен смисъл е баща на вярващите в Него. Те влизат в едни тесни бащино-синовни взаимоотношения, и така се възползват от привилегиите, които следват от това. Така ние се свързваме със Него във вечен завет, нашите имена се записват в неговия “паспорт”, който е книгата на живота.

Всяко дете се хвали с баща си ако го уважава и почита, и най-важното ако баща му е пример за него. Ако едно дете няма здравословни взаимоотношения със своя баща в детството и юношеството си, то не може да се развие като хармонична личност. Ролята на бащата е толкова важна, колкото и ролята на майката. Проблем настъпва, когато семейството е претърпяло развод и детето се отглежда само от майката. Младежа няма пример на подражание, израства често със страх вина и несигурност, което го прави неустойчив и недоверчив. Такова дете бях аз.

Днес имам истински Баща, който ме обича, пази и приема, такъв какъвто съм – това е Бог Отец, и истинско семейство – това е църквата.

Така пеем и в песента:

Съдържание | Напред